СЀВДИЦА ж. Диал. Умал.-гальов. от севда. – Момиче, кузум севдице, / ти мене земи, момиче, / .. / Я си сам къща йоградил, / къща сас ново дюкянче, / ни [ние] двама с тебе жде седим. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 137. Ела ми, ела, севдице, / син пламен гориш на сорце. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 184.