СЀВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се намира или е разположен на север по отношение на нещо (точка, граница, селище и под.). Противоп. южен. Не след много Рада чу отчаяни женски викове от северния край на града. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. В северните разклонения на Източна Стара планина е кацнал старопланинският град Търново. Ст. Михайлов, БС, 86. – Инспекторе, елате бързо! – каза задъхан глас. – На северния плаж пък има един, който иска да се дави! Р. Белчев и др., КБС, 47. По северните склонове на назъбените планински гребени на Пиренеите има вечни снегове, малки ледници и гъсти гори. Геогр. VI кл, 9. Извиваме надясно и вървим покрай северния канал на отсрещния бряг. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 54. Северни страни. Северен полюс. Северна ширина. // Който е насочен към север или идва от север. Противоп. южен. Библиотечният комплекс трябва да бъде разположен по възможност в най-тихата част на сградата, като на читалните се даде северно изложение. Вл. Лазаров, ОС I, 105. Само трапезарията и гостната бяха северни и гледаха към улицата. Ст. Мокрев, ЗИ, 6. Стаята беше голяма и с няколко северни прозорци и не можеше да се затопли с малката ламаринена печка. П. Щерев, СПГ, 315. Северният вятър и дъждовните облаци, които бяха обложили плътно небето, водеха упорит бой в мрака. А. Каралийчев, ПД, 41-42. Северна стая.
2. Който произхожда, произтича или се отнася до държави, области, които се намират или простират на север от други. Тоя [шведският] трудолюбив седеммилионен северен народ притежава територия, четири пъти по-голяма от България. Ив. Мирски, ПДЗ, 18. Богатите и разглезени жени от северните раси го изненадваха често с подобни [любовни] предложения. Д. Димов, ОД, 29. А заедно с нея [Германия] загиваше и духът на фантаста фон Гайер, потомък на северни рицари и летец от ескадрилата на Рихтхофен през Първата световна война. Д. Димов, Т, 512. Съществува мнение, че северният българин не е тъй даровит певец, както другите си братя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 16. Дордето северните сили бълнуваха за мир, то западните сили са притекоха на помощ на турските орди. НБ, 1876, бр. 3, 10.
3. Който е присъщ, характерен, свойствен за държави, области, които се намират или простират на север от други, или за хората, които ги населяват. Той си спомни белия кон, белите снежни поля, жена си в бяло. И тази бяла северна нощ. М. Марчевски, П, 119. По улиците на Стокхолм не се срещат семейства, хванали за ръце малки деца, или майки с детски колички. Друг живот, друга култура, а може би и друг, северен темперамент. Ив. Мирски, ПДЗ, 21. Тя имаше зеленикави северни очи с хладен блясък, на които пепеляворусата коса придаваше акварелен оттенък. Д. Димов, ОД, 31. На самото дъно на тунела вече се бе събрала купчинка мъже, които пушеха и разговаряха с високи, дрезгави гласове. Това бе груб говор със силен северен акцент. Бр. Йосифова, БЧМ, 78.
4. Който живее, обитава или расте на полюса или около полюса; полярен. Безкрилата северна гагарка, подобна на пингвин, била унищожена по варварски начин. Н. Боев, Г, 153. Приключението над нос Чум бе сблъскване с двадесетгодишна северна мечка, самец, който бе с исполински ръст. Ст. Волев, МС, 57-58.
◊ Северен елен. Вид елен, който живее на големи стада в тундрите на Европа, Азия и Северна Америка, използван за превоз и почти като единствен източник на месо, мляко, кожи и т.н. Rangiver tarandus. През 1871 г. в Исландия е бил пренесен северният елен, но опитите да се организират еленовъдни стопанства не се увенчали с успех. Пуснати обаче на свобода, елените бързо се размножили в дивите планински области на страната. С. Кюпрюбашиев, И, 56. В умерения пояс живели преживни бозайници, като северния елен, благородния елен, бизона и др. Някои от тях се срещат и сега. Геол. IX кл, 170-171. Северен ледовит океан и (остар.) Северно ледовито море. Най-малкият от четирите океана на земята между Европа, Азия и Северна Америка. Северният ледовит океан има най-силно развит шелф и най-слабо развито абисално дъно. Д. Канев, ОГ, 44. На 1822 год. един капитанин англичанин, като плуваше по Северното ледовито море, видя отдалеч един кораб, който той позна, че е на приятеля му. ИЗ 1874-1881, 123. Северна комбинация. Спорт. Зимен спорт, който включва две дисциплини – ски скокове и ски бягане. Ски скокът е едно от централните състезания на първите зимни олимпийски игри в Шамони през 1924 година. За първи път борбата се съсредоточава между състезатели, специализирани само на скок. Преди това скокът е елемент на северната комбинация – комплексно състезание от дълго бягане и скок. Старт, 1971, бр. 27, 3. Северна лисица. Лисица, която обитава арктичната и субарктичната област, с кафява или сивосинкава козина през лятото и съвсем бяла или светлосива през зимата; полярна лисица. Alopex lagopus. В тундрата се срещат северният елен, полярната лисица, белият заек. Л. Мелнишки, К, 30-31. Интересна в биологично отношение е северната или полярна лисица. К. Тулешков, ХЖ II, 10. Северни дисциплини. Спорт. Различни видове състезателно бягане със ски на дълги разстояния по пресечени местности. За първи път в историята Световните студентски игри са с поделено домакинство в две държави: северните дисциплини в Словакия, а алпийските и ледените спортове в Испания. Д, 2015, бр. 30, 40. Северно сияне. Остар. Физ. Северно сияние. Той предположи йоще, че тайнственият блясък на северното сияне става от изпразнянето на електричеството, което става в горните пластове на атмосферата. С. Бобчев, ЖФ (превод), 59. Северно сияние. Физ. Оптическо явление – светене на разредените газове във високите слоеве на атмосферата в полярните области, причинено от корпускулните лъчи на слънцето; полярно сияние. След полунощ започна северно сияние. В небесния купол се утаяваха зелени ленти. Те наподобяваха огромни раковини тютюнев дим или гърбове на фантастични риби. Н. Антонов, ВОМ, 41.