СЀВЕРНОГЕРМÀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Северна Германия; северогермански. Северногерманска провинция. Северногермански град.
2. Който се отнася до германските (във 2 знач.) племена и народи, населяващи териториите на Северна Европа; северогермански. В 1147 г. Хенрих Лъв и някои други северногермански князе отказали да участвуват във втория кръстоносен поход заедно с император Конрад III. А. Симеонов и др., ИСВ I (превод), 400. Вагнер е увлечен по лъчезарния и неуязвим Зигфрид от немските народни легенди. Тогава започва да изучава посланията, образите и същността на скандинавските и северногерманските митове. Култ., 2012, бр. 24, 5. Северногермански езици.