СЕВЕРНЯ̀К1, мн. -ци, м. 1. Човек, който е роден или живее в северна страна, област или щат. Противоп. южняк1. Тук са събрани хора от цял свят: русокоси северняци от далечната и тиха земя на фиордите, мургави мъже от Мексико. Св. Минков, ДА, 106. Седящите на масата – все чужденци, повечето северняци с бели вежди и розови бузи – не ни посрещнаха с аплодисменти. И. Петров, ПР, 117. Промишлеността тук [в южните американски щати] била извънредно слаба. Южняците робовладелци разбирали, че те не могат да победят северняците в продължителна борба. Д. Владов, НИ (превод), 213. При колонизирането на централните и западните области [на Съединените щати] между северняците и южняците се водели ожесточени, често пъти кръвопролитни борби. Ист. Х кл, 108.
2. Човек, който е роден или живее в селище, разположено в Северна България. Вълчан хванал майстори северняци, тръгнали на работа в Южна България през планината, да му направят кладенец. Там искал да скрие парите си. Вл. Демирев и др., ФИТ, 161. Марин Карапелитев, мургав и широкоплещест северняк от Провадийско, живееше в едноетажна къщичка. А. Гуляшки, Л, 344. – Скоро и аз ще стана софиянец. Заради дъщерите. Растат, искат да се учат, в столицата да живеят. А аз съм си от село, северняк съм. Б. Несторов, СР, 201.
СЕВЕРНЯ̀К2, мн. няма, м. Студен северен вятър. След като южнякът е обърнал снега във вода, духнал е севернякът и водата в коловозите се е покрила с тъничък хрупкав лед. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 371. През есента насекомите намаляват, севернякът задухва и лястовиците започват да се събират на ята. Ст. Дончев, ПНД, 27. В голямата кория шеташе севернякът, разхвърляше снежни въртопи и от лудините му целият рид тътнеше като разбунено море. М. Смилова, ДСВ, 140. След проливните дъждове времето застудя. Зафуча севернякът откъм Дунава, обрули и последните листа на дърветата. Д. Марчевски, ДВ, 57.