СЕВЕРНЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира, разположен е в Северна България. В Габрово починаха няколко часа, почакаха слънцето да превали на другата страна и отново потеглиха. Сега колоната им беше почти утроена – към тях се присъединиха делегатите от Габрово, от околните села и от по-далечните северняшки градове. Ц. Родев, И, 346. Северняшко село.
2. Който е характерен, присъщ за бита на хората, които са родени или живеят в селище, разположено в Северна България. Оня, който викаше и заглушаваше всички, беше млад, червендалест човек, с вирнати мустаци и българска северняшка носия. Ст. Дичев, ЗС I, 112. Случваше се през някой сух есенен ден да забучи ручилото на гайда и да се извие лудо северняшко хоро. Ем. Манов, ДСР, 211. Бели кърпи се развяваха по шиите на конете и всред глъчката на хората, накачени в каруците, се носеше игривият писък на северняшки гайди. П. Константинов, ПИГ, 154. През деня по заледения асфалт край реката и по безкрайните пътища на Добруджа са летели писани северняшки шейни. С. Северняк, ОНК, 148.
СЕВЕРНЯ̀ШКИ. Нареч. от прил. северняшки. Кръщелното му име [на Кръстевич] е по селски недодялано, по северняшки небрежно артикулирано – Гандю Къдюв Баюв. Т. Жечев, БВ, 281.