СЀВЕРОГЕРМÀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Северногермански. От средата на V в. в Британия започнали да се преселват северогерманските племена англи, сакси и юти. А. Симеонов и др., ИСВ I (превод), 62. Всичко, което може да се нарече планина, още от детинство имаше странна притегателна сила за мен: ледните планини на високите Алпи, както гористите куполи на северогерманския пейзаж; влажните хълмове на Шотландия, както залените с лед, пусти фиорди на Норвегия. БТ, 1938, бр. 5, 165. Макс Драйер, роден през 1862 г. в Мекленбург, е един от твърде сериознитe и най-плодовититe съвременни немски писатели. Белетрист и драматург, той е изобразил в дълъг ред произведения северогерманския живот в неговитe характерни особености. Злат., 1934, кн. 10, 444. Северогерманска древност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)