СЕВЕРОЗÀПАД, мн. няма, м. 1. Обикн. в съчет. с предл. от, към, на. Една от четирите второстепенни посоки на света – посоката между север и запад. Слънцето вече засядаше над гърбатия полуостров на северозапад. Ем. Манов, БГ, 186. В основите си Витоша има едно разположение почти успоредно на Софийския дял от Стара планина, т.е. върви от северозапад към югоизток. П. Делирадев, В, 21. Под влияние на циклон, нахлуващ от северозапад, в по-голямата част от страната заваля сняг. Тр, 1981, бр. 264, 2. Това място са намира в Средна гора на северозапад от Панагюрище. З. Стоянов, ЗБВ I, 404.
2. Област, територия, която е разположена на северозапад (в 1 знач.) от нещо, в северозападната част на нещо. Стратегическата значимост на днешния Български северозапад произтичала не само от това, че Долни Дунав бил естествена северна граница на Римската империя в един доста дълъг отрязък от време, а и от това, че още от ранна древност в хинтерланда на този сектор от Дунавския бряг се пресичали два важни пътя. Л. Симеонова и др., СБСК, 66. Запазено е само копие от общата карта, съставена от двамата пътешественици. Междувременно тяхното дело, забравено от Адмиралтейската колегия, придобило заслужено одобрение и доверие от страна на мореплавателите, които навлизали и прекосявали водите на Руския северозапад. Е, 2019, бр. 2, 22.