СЕМЀЙСТВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Неодобр. Използване на служебното положение от страна на ръководно лице за покровителство, протекция, облагодетелстване на роднини и близки; непотизъм, шуробаджанащина. Защо е било необходимо да включвате в листата и вашата другарка? Пък и не чувствате ли, че тая семейственост не е удобна? Секретарят на околийския комитет трябва да бъде образец! Ст. Даскалов, СЛ, 312. Други писатели като Д. Челкаш, П. Незнакомов и Генчо Узунов осмиват в своите разкази и фейлетони предимно носителите на отрицателното в живота, на бюрократизма и семействеността, на тъпотата и мързела. Д. Димов, Съч. V, 282. Управляващата прослойка на едрите земевладелци, сановниците и жреците [в Древен Египет] е затънала в семейственост и кариеризъм. В. Раева, АА I (превод), 101.
2. Отношения на близост, привързаност, отдаденост един на друг между членовете на едно семейство. Няма семейство, деца, живее [Вазов] бекярски, самотно. Сякаш цялата привързаност, вярност, инстинкт за продължение на рода, семейственост са погълнати и изчерпани докрай в неговите отношения с общото семейство на българите, с техния род и съдба. Т. Жечев, Избр. пр II, 115.