СЕТРЀ, мн. -та, ср. Остар. Горна мъжка дреха до кръста с ръкави. Двама само въз гащите, вместо салтамарки, носеха сетрета. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Той носеше фес и късо зелено сетре с пристегната черна панделка около яката на ризата. Ст. Дичев, ЗС II, 323. Сетрето му беше синкаво, панталоните пепеляви, а жилетката бяла. М. Георгиев, Избр. разк., 189. Така и всевъзможните тюрбани, дънести потури и везани гайтанлии сетрета на мъжете отделяха турчина от друговереца, арабина от кюрда или египтянина. А. Христофоров, А, 198.
– От араб. през тур. setre.