СЕТРЀНЦЕ, мн. -а, ср. Остар. Умал. от сетре. Между другите кандидати се яви и едно младо сухичко момченце с тесни и къси, почти до глезените панталони и с едно бозаво сетренце. Ст. Грудев, ББ, 83. Сторило му се, че вижда Стъкленото човече, и то точно такова, каквото го описвали – черното сетренце, червените чорапки, шапчицата – всичко било така, както разказвали хората. Д. Стоевски, Прик. (превод), 128. Фесчето кат мак червено, / утре пръв път на челото, / сетренцето изкроено / на баща ми от палтото. Ив. Вазов, Съч. IV, 1976, 297.