СЕФАРÀДИ мн. Етническа група евреи, които произхождат от Пиренейския полуостров, живеят в Израел и в държави на Балканския полуостров, Северна Африка и Мала Азия и езикът им е близък до испанския. В по-голямата си част българските евреи исторически принадлежат към групата на сефарадите, които идват на Балканския полуостров през XV в. от Испания през Солун. Д. Колева и др., ИМП, 499. В 1376 година маджарският крал Людовик I изгонил евреите из Будим; тогава те намерили прибежище в свободната още България, именно в градовете Видин и Никопол. Няма съмнение, че те са отишли в тия градове, защото в тях и по-рано имало местни евреи, наречени сефаради. БИБ, 1930, кн. 4, 109-110.