СИМУЛТÀННОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от симултанен. Търсенията на Щрам на един поетичен език, който оптимално да отговаря на симултанността на възприятията и да се абстрахира от последователността във времето, го доближават до проблемите на модерното изкуство. Л. Милева, ГММ, 45. Линейността на езика и разказа е противопоставена на симултанността на сценичното действие, което на моменти затруднява проследяването им едновременно с четенето на българските субтитри. Т, 2011, кн. 4-6, 1. Прожекцията е възможна не само върху бял екран. Изображенията започват да се прожектират върху всякакви повърхности, което допринася за симултанността на действието между актьора и изображението. ЛВ, 2011, бр. 39-40, 8.