СИМФОНЍЧНО нареч. 1. В симфонична форма, в симфоничен строеж. Музиката на „Фиделио“ е написана не „оперно“, а чисто симфонично. Т, 1941, бр. 213-214, 3.
2. Прен. С хармонично съчетаване на отделни, обикн. еднородни, елементи, части в едно цяло. Полифонично и симфонично изградени, текстовете на Мутафов въплъщават сякаш самата първично-синкретична душа на изкуството. Е. Сугарев и др., КН IV, 250.