СИНÀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до полуостров Синай, разположен между Червено море на изток, запад и юг и Средиземно море на север, или до планината Синай. Стихотворението „Цар Давид“ [на П. П. Славейков] е най-ядовитото – като отровата, която Соломон сложил в чашата на умиращия си баща, съветващ го да управлява с бич и меч синайските сиромаси и да залъгва бога с псалми. Ст. Каролев, ЖВ I, 44. Гражданите се бият в гърдите и си чупят оръжието. Обсадените приличат на синайски или южносирийски семити. Н. Райнов, ИПИ III, 15. В средата на залата е представена една такава картинна групировка, на която окото не може да се нагледа. Тя представлява богата сбирка от коралови камъни от синайското крайбрежие на Червеното море. МСг, 1939, бр. 10, 9. Синайски бряг. Синайски мини. Синайска роза.
2. Който се отнася до манастирите на полуостров Синай. Кой отгдето дойде отвън на черковни работи, като владика, протосингел, синайски или божигробски калугер, се приемаха на гости у екзарховата къща. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 550. Такъв един ферман е запазен от 1789 г. В него стои, че врачанските синайски таксидиоти са бивали освобождавани от данъци и че се освобождават и занапред. СбНУ XX, 33. Не е истина дето казва патриархът в посланието си, че уж и по-напред Великата църква разглеждала и съдила делата между йерусалимскийт патриарх и синайските отци. БКн, 1860, кн. 2, май, 50.
3. Рел. Прозвище на духовно лице, свързано с някой от манастирите на Синайския полуостров. Свети Йоан Синайски. Свети Михаил Синайски.