СИНАКСÀР, -ът, -а, мн. -и, м. Църк. 1. Богослужебен сборник, съдържащ кратки жития на светци, разкази, слова, служби и молитви, подредени според църковните празници; пролог. За съществуването на български синаксари и минеи, намирали се в миналото в българските книгохранилища в Атон и другаде, но унищожени или пък изнесени най-вече в Русия, има само сведения от руски пътешественици. Б. Цонев, ДЕ, 404.

2. Списък, показалец на евангелски четива за отделните празници, приложен към евангелие или друга богослужебна книга; месецослов. Зографско четвероевангелие. На края му има синаксар или календар, писан с кирилица. Д. Маринов, ИБЛ, 89. Между текстът на евангелието е поместен синаксар, т.е. кратки известия за празниците и за светиите, който е разположен по неделите и по месеците. СбС, 114.

3. Кратко житие, което се чете в църква за поука. Отделните ръкописни източници са описани откъм състав и разположение на материала. Отбелязано е наличието на други канони в състава на съответните служби, както и наличието на други добавени текстове между отделните песни – кондаци, икоси, синаксари. ЗБ, 2017, бр. 47, 5.

– От гр. συναξάριον, умал. от гр. σύναξις ‘събрание’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)