СИНÀПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на синап; синапов. – Сийке, защо не отвориш прозореца, тая миризма ще я задуши – каза той и се намръщи от силния мирис на синапено семе и оцет. Ем. Станев, ИК I и II, 58. Синапени листа. Синапен стрък. Синапено зърно.
2. Който е засаден със синап или по който расте синап (във 2 знач.). Виждам жълтите синапени ниви / и камбанарията на селската църква, / избеляла от взиране към небето, / виждам черните забрадки на оплаквачките, / които побеляват всяка пролет / под ябълковото дърво. Зл. Златанов, НП, 54. Синапено поле.
3. Който е приготвен от синап, съдържа синап (в 3 знач.); синапов, горчичен. Горчица. Приготвя се от фино смляно синапено брашно – само от бял синап или с примес от черен. Л. Петров и др., БНК, 102. Фрикциите с камфоров, синапен, лавандулов спирт подобряват защитата към повторни простуди и намаляват мускулните болки. М. Василев и др., ВБ, 54. Синапено масло. Синапено брашно. // При който се използва синап (в 3 знач.). Неусложненият бронхит продължава от 5 – 6 дни. Полезно е прилагането на синапени лапи, сгряващи компреси и вендузи. К. Рашков и др., ВБ, 231-232. Синапен компрес.