СЍНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Сѝнец. На всяка ресница на края висеше по едно червено синче и пискюлите изгледваха като гроздове. З. Гинчев, ГК, 376.
СИНЧЀ, мн. -та, ср. Умал. от същ. син (в 1 знач.). Надигна се и – насам ли, натам ли, па тръгна към входната врата да види не иде ли баща му. След малко се зададе и той. Поогледа се, поогледа се и като не забеляза синчето си, се провикна: – Митко! Митко! Чудомир, Избр. пр, 181. След нея, за полата на сукманя ѝ, се държеше седемгодишното ѝ синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н. Попфилипов, РЛ, 154. И синчето му, гимназист, вече с рус мъх на джуната, и то не се стърпяло: – На трън грозде търсиш, тате... Има тук имане, но не му е дошло времето за нас... Ст. Станчев, ПЯС, 43. И с деца го бил сподобил господ, едно-единствено синче наистина, но затова пък какво синче, за чудо и приказ, дето има една дума. П. Незнакомов, СМ, 43.
Гальов. За изразяване на нежно, гальовно отношение (обикн. при обръщение) към син (в 1 знач.). – Ти, синчето ми, как мислиш, че се става разузнавач, като прочетеш десетина детективски романа? Преди всичко поживей с войниците, и то на границата. Низов опит – ето що ти е необходимо! Б. Крумов, ПГ, 25. – Сине!... Чедо!... Синчето ми! – разплака се майката и се заля в ридания и клетви. Н. Попфилипов, БД, 83-84.
◊ Мамино синче и съкр. синче. Разг. Пренебр. 1. Разглезен човек, който е получавал всичко наготово от родителите си и не умее да се справя с трудностите в живота; мамин син. – Мамино синче! Знаеш ли ти какво е това тухли! Ако ти ги стоваря на гърба, на хартийка ще станеш! Лигльо! Т. Генов, Избр. пр, 70. Явило се синчето на конкурсен изпит, но не могло да реши задачите – и го скъсали. Писали му двойка. От този ден обаче животът на гражданина [бащата] се превърнал в кошмар. П. Незнакомов, СМ, 43. 2. Неодобр. Негодник, непрокопсаник, нехранимайко; синковец, синчага, мамин син. Един непрокопсаник оня ден котка обесил на крушата пред училището. Как не му домиля мирното животинче... Мята се горкото, дращи с крачка по дървото, пищи. А той, маминото синче, се радва, хили се. М. Марчевски, ГБ, 259.