СЍНЬОБЯ̀Л, -а, -о, мн. сѝньобèли, прил. 1. За цвят – който е бял със син оттенък. Болната жена изглеждаше още по-зле. След отдръпването на червенината лицето ѝ беше придобило плашещ синьобял оттенък. Н. Станимирова, МУ (превод), 171.
2. Който има такъв цвят. Юриев се засмя. Извади цигара с дълъг мундщук и запуши. Димът на този „Белмор“ или „Казбек“ бе по-синьобял от пушека на нашия тютюн. С. Северняк, ИРЕ, 260. Над града тежеше горещото лятно небе – синьобяло и изсушено. П. Вежинов, ЗЧР, 247. По думите на народа змейовете и змеиците са влюбени в ония болни създания, които не виреят, които имат бледи синьобели кожи. Знан., 1875, бр. 2, 30.
3. Като същ. синьобяло ср. Бял цвят със син оттенък. Намести се в центъра и щракна няколко ключа. – Добре дошла в истинския „златен век“ на телевизията... Екраните разцъфнаха в синьобяло – изникнаха цели редици от стаи. С. Манолова, КУ (превод), 89.