СЍНЬОВИОЛЀТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е виолетов със син оттенък. Пържени патладжани стерилизирани. Употребяват се следните суровини и материали: патладжани, магданоз, лимон, сол. Патладжаните трябва да са пресни, здрави, със синьовиолетово оцветяване. Т. Хаджийски и др., ДК, 59. Хората виждат цветовете в три измерения и дължат това на особени клетки, намиращи се в ретината на окото. Във всяка клетка има по три вида светлочувствителни вещества. Едното възприема предимно различните червени цветове, другото – синьовиолетовите, третото – жълтозелените. К, 1964, кн. 10, 23.
2. Който има такъв цвят. Най-високо са разположени алпийските пасища. Тук, както и по полянките в зоната на клека, примамват погледа огненото омайниче, сините минзухари, разноцветни тинтяви и незабравки, синьовиолетовите камбанки. Ат. Панчелиев, ДР, 16. Тя [дивата лоза] е двудомно растение. Плодовете ѝ са дребни, синьовиолетови и кисели. ПЗ, 1934, кн. 2, 26.
3. Като същ. синьовиолетово ср. Виолетов цвят със син оттенък. Поставят се няколко капки от разтвора върху червена лакмусова хартия. Тя се оцветява в синьовиолетово. М. Ангелова и др., ПРХ, 258. Дразненията се провеждат до главния мозък и там втора сложна система от нервни клетки отсъжда: „Виждаме червен цвят с лека отсенка към синьовиолетово!“. К, 1964, кн. 10, 23.