СИНЬОГУ̀ШКА ж. Дребна пойна птичка от разред врабчови със синьо оперение на гушката и гърдите, която се храни с мухи и други насекоми и може да ги лови и в полет. Luscinia svecica. Синьогушката се придвижва по земята чрез подскачане. Зл. Боев, П, 21. Стените [на клетките] са предназначени предимно за насекомоядни птици – славеи, коприварчета, синьогушки и някои видове синигери. Вл. Помаков, ПДП (превод), 21. 2. Микроклиматът, флората и фауната и всички други благоприятни условия на Сребърна я правят рай за птиците. Неслучайно тук гнездят над 100 вида птици, между които чаплата, рибарки, синьогушка. Ехо, 2009, бр. 6, 4.

– Друга форма: синегу̀шка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)