СЍНЬОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е получен от смесването на син и зелен цвят; електрик. На запад слънцето залязваше. Върховете придобиваха тайнствен синьозелен цвят и сякаш въздишаха облекчено след умирането на деня. М. Абаджиев, Ф, 249. Той [слугата] е в къса туника, в ръцете си носи украсен плащ. Както туниката, така и плащът са бели, със синьозелени оттенъци и черни контури. НТМ, 1957, кн. 5, 8.
2. Който има такъв цвят. Силно впечатление ми направи рудничната вода, която бавно се струеше от галериите. Тя беше синьозелена, ярко оцветена и много красива. Т. Тодорова, СМ, 43. Красивото синьозелено земеродно рибарче се среща по тихите разливи на реки и езера и блатни брегове. А. Ангелов и др., ППЗ, 232. Синьозелени очи.
3. Като същ. синьозелено ср. Цветът, получен от смесването на син и зелен цвят; електрик. Той леко риташе с плавници и се оставяше предимно на вълните да го избутват навътре в тунела. Яркото синьозелено на осветеното от слънцето море бързо се превърна в тъмното синеене на здрача. М. Неделева, СХ (превод), 168. Кожицата [на гъбата] е гола, гладка, матова, обагрена в синьозелено. Б. Асьов, Ф, 67.