СИНЬÒР м. 1. В Италия – учтиво назоваване или обръщение към мъж, което се поставя пред фамилното име или се употребява самостоятелно; господин. Мъжът каза: – А, госпожица Катя Воденска? Приятно ми е, радвам се – и подаде на девойката широката си корава длан. – И аз се радвам, синьор Антонио Пепе. Д. Спространов, С, 9. Високият мъж беше представен като синьор Бенедикт Минола от Падуа. Северняк. Знаех си! Падуа беше на половин ден езда от двореца на баща ми и носталгията ме удари като чук. А. Дончева-Стаматова, БИБ (превод), 26. Завиха в друга улица и спряха пред магазин за дрехи. Влязоха. – Избирайте, синьор Джиовани – каза Пиетро. Джиовани смаяно го погледна Той и не подозираше, че костюмът му не е вече за носене. Г. Стаматов, Разк. I, 10. – Уважаемият синьор Еванджелиста Торичели, за когото искам да ви разкажа, е син на почтения търговец на сукна Джовани Торичели и неговата уважаема съпруга дона Бианка. К, 1969, кн. 9, 32.
2. Истор. Управител на синория (във 2 знач.). Беатриче, сестра на Хенрих II, била дадена за съпруга на граф Бонифацио Каноса, който по онова време бил синьор на Мантуа. Н. Иванов, ЖМ (превод), 20.
3. Истор. Член на синьория (в 3 знач.). – Да, високият пратеник в най-скоро време ще бъде приет от дожа Франческо да Молино. – И от Съвета на десетте, защото нося послание и до големите синьори на Венеция – на изискан италиански се обади Парчевич. Д. Мантов, ДИ, 54.
– От ит. signore.