СИНЬОРЍНА ж. В Италия – учтиво назоваване или обръщение към неомъжена жена, което се поставя пред фамилното име или се употребява самостоятелно; госпожица. Той и не подозираше, че костюмът му не е вече за носене. Нима е бил досега неприлично облечен? Той, артист в трупата на известния маестро Кастанели, гдето примадоната е синьорина Саркати! Г. Стаматов, Разк. I, 10. Еднаж, няколко деня по-после, подир един славен бал, ние останахме самички; той ми каза: – Благодаря ви, синьорина! – Защо? – Защото ми направихте честта да танцувате с мене. Д. Бръзицов, ИЦС (превод), 41. Приятната италианка се усмихва на всички. Аз пристъпих три крачки и се изправих пред хубавицата. – Синьорина, ще можем ли да чуем „Семирамис“? Хип., 1929, кн. 3, 114.

– Ит. signorina.


Източник: Речник на българския език (онлайн)