сумтèнеср. Отгл. същ. от сумтя. Откъм стаите не идеше никакъв шум, освен високото сумтене на спящи хора. К. Константинов. Чуваха се само биволите — сумтенето на широките им ноздри. П. Ю. Тодоров.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
