фю, понякога удължено фю-ю-ю междум. 1. За израз на недоволство, възмущение. Фю, колко е студено! 2. За наподобяване на звук от силен вятър, който фучи, или на звук от предмет, който се движи бързо във въздуха. Куршумите пищяха над главата му — фю-ю-ю, фю-ю-ю.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)