чинòвничество, мн. няма, ср. 1. Занятие, служба на чиновник. Уважавам ония младежи, които бягат от чиновничеството. Вазов. 2.Събир. Всички чиновници в едно населено място или държава. Цялото чиновничество бе събрано тук. А. Страшимиров.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
