чуру̀кнеизм., прил. (тур.). Диал. 1. Който е прогнил, разяден. Чурук дърво. Чурук зъби. 2.Прен. Нездрав, болнав. Нали ви казвам, момчето слабичко, па и чурук — няма сила! Мих. Георгиев. Чурук човек. □ Чурук работа — нещо несигурно, съмнително.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
