школу̀вам, -аш, несв., прех. 1. Получавам школовка, умение; уча се. Той е школувал най-вече у Иво Доля и немеца Теодор Щорм и от тях е научил да бъде спретнат в израза. П. П. Славейков. Школувам при добър майстор. 2. Предавам някому школовка, умение, опитност; уча. Как са малките кумички? / — Здрави, живи ми са всички! — / с радост кума Лиса рече. / — И школувам си ги вече. Чичо Стоян. школувам се страд.