шконтѝрам, -аш, несв. и св., прех. Банк. 1. Само в съчет. със същ. полица. Изплащам, или осребрявам полица преди падежа ѝ, срока ѝ с шконто. Една полица, издадена от нас, шконтира я с голямо аджио. Вазов. 2. Правя шконто. 3. Прен. Разг. Не приемам в известна част или степен твърденията на някого, като измислени или преувеличени. От казаното шконтирай половината.