шòпски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до шопи. За мене беше цял празник тая авантюра: нощуване всред Балкана, в едно шопско селце. Вазов. То шопското племе / сè е плодовито. / Ха да е честито! Елин Пелин. Шопско потекло. 2. Който е характерен за шопи, който е присъщ на шопи. Заповядайте! — казваше възрадваният Боримечка, като подаваше на всекиго стъкълце със сливовица, по шопския обичай. Вазов. Шопски говор. Шопска носия.

шòпски. Нареч. от прил. шопски; като шоп. Той си говори шопски.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)