шумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. шумя̀л, -а, -о, мн. шумèли, несв., непрех. 1. Издавам шум (в 1 знач.). Дъждът навън се укроти и започна тихо и монотонно да шуми. Елин Пелин. Обичам да слушам пленен / как тихо шуми кукурузът, / как бъбли реката край мен. Хр. Радевски. Реката шуми успокоително и сладко. И. Волен. 2. Вдигам шум (в 3 знач.). Народът хвърляше шапки викаше, ръкопляскаше и шумеше. Елин Пелин. До късна нощ шумяха гости, провикваха се млади мъже, кикотеха се момичета. А. Гуляшки. 3. Прен. Неодобр. Говоря, приказвам много; разтръбявам. Живяла с оногова, зарязал я — нека тя да си знаеше. Нужно ли беше да шуми? Вазов. Тука мнозина приказват големи думи, но работа не вършат. А бай ти Досьо работи и не шуми. А. Гуляшки.