що-годе неопр. местоим. Диал. 1. Каквото и да е, безразлично какво. И тя помага и посвършва и из дома що-годе. Влайков. 2. Като нареч. Малко, мъничко. Като утолиха що-годе голямата си радост, те влязоха вкъщи с весели лица. В. Друмев. Станка седеше вкъщи като сянка. Тя се помъчи да поеме що-годе от работата, но нямаше сили. Елин Пелин.