щръ̀кнал, -а, -о. 1. Прич. мин. св. деят. от щръкна. 2. Като прил. Който стърчи. Старецът с щръкнали вежди и с дълго неспокойно лице — се поклони, представи се. А. Страшимиров. С щръкнали коси и скулесто лице, той изглеждаше хубав само когато се поразсмиваше. А. Гуляшки.