яз, я̀зът, я̀за, мн. я̀зове, я̀за (сл. ч.), м. 1. Изкуствена преграда на река за отбиване на вода; бент. Старецът спря колелото, отвори яза, пусна водата — да си тече на воля — и смъкна воденичния камък. А. Каралийчев. 2. Дълбока вода пред такава преграда; вир. Чу се, че искала да се дави, че баща ѝ я стигнал до яза. Йовков.