EN
Начало » Структура » Българска етимология » Сътрудници » гл. ас. д-р Христина Дейкова

гл. ас. д-р Христина Дейкова

Професионална биография

 

на гл. ас. д-р Христина Дейкова

 

Секция за българска етимология

 

 

За контакти:

 

e-mail: hristina.deykova@gmail.com

 

сл. адрес: бул. “Шипченски проход” N 52, бл. 17, каб. 603, София 1113

 

сл. тел.: 00359 02 979 29 73

 

факс: 00359 2 8722302

 

 

 

Научни интереси:

 

българска и славянска етимология, сравнително и съпоставително славянско езикознание, бохемистика/чешки език

 

 

Образование и квалификация:

 

2010 г. – Масариков университет (Бърно, Чехия) и Етимологична секция на Института за чешки език към АН ЧР (Бърно, Чехия), едномесечна специализация чрез конкурс на МОМН

 

2008 г.– Институт за чешки език към АН ЧР (Прага и Бърно, Чехия), едномесечна специализация

 

2006 г. – Етимологична секция на Института за чешки език към АН ЧР (Бърно, Чехия), двуседмична специализация

 

2006 г. – придобиване на образователна и научна степен „доктор“

 

2000 г. – Масариков университет (Бърно, Чехия), Лятна славистична школа (едномесечен езиков курс по чешки език)

 

2000 г. – Етимологична секция на Института за чешки език към АН ЧР (Бърно, Чехия), триседмична специализация

 

1999 г. – Масариков университет (Бърно, Чехия), тримесечна специализация по чешки език

 

1997–2001 г. – Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН, докторантура

 

1984–1989 г. – СУ „Св. Климент Охридски“, славянска филология – чешки профил

 

 

Професионално развитие:

 

от 2006 г. – Институт за български език, БАН, главен асистент (научен сътрудник I степен)
1993 – 2006 г. – Институт за български език, БАН, проучвател

 

 

Участие в научни проекти за последните десет години:

 

БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, от 1999 г. съавтор на речника, бюджетна субсидия, ръководител на проекта проф. дфн Тодор Ат. Тодоров

 

ОБЩОСЛАВЯНСКИ ЛИНГВИСТИЧЕН АТЛАС, от 2008 г. сътрудник към морфонологичната подсекция, ръководител на българската работна група доц. д-р Славка Керемидчиева

 

ИСТОРИКО-ТИПОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РЕЧНИКОВИЯ СЪСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ И ПОЛСКИЯ ЕЗИК (ДУМИ С НАЧАЛНО Х-/CH-), 2012-2014 г., международен проект, допълнително финансиране по ЕБР, ръководител на проекта от българска страна гл.ас. д-р Христина Дейкова

 

 

Експертна и обществена дейност:

 

Член на Академичното сдружение „Бохемия клуб“ със седалище в гр. София, член на Управителния съвет (от 2006 г.)

 

 

Лекционни курсове:

 

1998 г. до момента – хоноруван преподавател по практически чешки език в ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград,

 

2006–2009 г. – магистърски курсове „Чешко словообразуване“, „Специализиран превод“, „Съпоставително славянско езикознание“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград

 

 

Основни публикации:

 

2011

 

Произход на няколко български диалектни думи. В: Българският език и литература в славянски и в неславянски контекст. Международна конференция, Сегед, Унгария, 28-29 май 2009 г. Szeged, JATEPress, 2011, 196-202.

 

2010

 

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. VII (слòво-терΎсвам). Отг. ред. Тодор Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010, 973 стр. (Библиография III, 7-104; статии за думите спҐсоб, 398, справедлЈв, спр˜га1 — спр˜жник, 399-402, спрѕга1 — спрѕгам3, 404-406, ср˜ми се, 418, срЈнъ, срімен, 420, стр˜ма2 — стремѕ се, 494-497, стрий — стрЈца, 499-502, строп, 503, стрѕха — стуглица, 513-517, студ˜нт — стъблҐ, 518-520, стълб — стълп, 521-523).

 

За адаптирането на някои глаголни заемки в говора на Ново село, Видинско. Jazykovedné štúdie XXVIII. Súradnice súčasnej slovanskej dialektológie. Bratislava, VEDA – vydavateľstvo Slovenskej akadémie vied, 2010, 302-310.

 

Към стчеш. lebdušě, lebduška, чеш. linduška ’птица бъбрица, Anthus’ и други свързани с тях диалектни названия. Slavia, 79/1, Praha, 2010, 21-30.

 

Deux mots d’origine commune (roumaine) dans le parler de Novo selo, region de Vidine. Балканско езикознание, XLIX/1-2, София, 2010, 153-155.

 

2009

 

За произхода на някои чешки названия на птици. В: Паисиеви четения. Интеркултурният диалог – традиции и перспективи. Езикознание. Пловдив, 27–28 ноември 2008 г. [Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“, Филология, т. 46, кн. 1, сб. А, 2008], Пловдив, 2009, 454–464.

 

Към „Albanian Etymological Dictionary” на Вл. Орел I. (или за ролята на диалектната лексика при етимологизуване на заемки в условия на езиков контакт). Studia etymologica Brunensia 6, Praha, 2009, 77-86.

 

2008

 

Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Дина С. Станишева. Съст. Я. Бъчваров, М. Виларова, Й.Трифонова. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008, 155–172.

 

Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: същ. име – съед. гласна – глагол. В: Славистични изследвания (8). Сборник в чест на 90-годишнината от рождението на акад. Емил Георгиев, 80-годишнината от рождението на проф. Светомир Иванчев, 70-годишнината от рождението на проф. Боян Ничев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008, 92–101.

 

2007

 

K původu některých českých názvů střízlíka. Bohemistyka, VII/3, Opole (Полша), 2007, 181–189.

 

Pojmenování ptáků v češtině. In: Přednášky ze XL. jubilejního ročníku LŠSS (věnováno mladým bohemistům). Red. E. Rusinová. Brno, Masarykova univerzita, 2007, 50–65.

 

Към праславянските названия на птици: *varnъ, *varnā, *gā(j)varnъ, *gālъ (?), gālā, *gālъkā, gālicā. В: Словенска етимологиjа данас. Зборник симпозиjума одржаног од 5. до 10. септембра 2006. године. Ур. Ал. Лома. Београд, ИСJ САНУ, Чигоjа штампа, 2007, 107–121.

 

Към произхода на чешките народни орнитоними mrázek, holomrázek. В: Юбилеен сборник с текстове, посветени на Владимир Пенчев, председател на Бохемия клуб. Съст. Сн.Йовева-Димитрова, Л. Майхракова. София, Стигмати, 2007, 128–135.

 

2006

 

Ономасиологични и словообразувателни сходства и различия между български и чешки названия на птици. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. София, ЕТО, 2006, 46 стр.

 

За някои български названия на птици, възникнали в балканска езикова среда. In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca VI. Příspěvky přednesené na VI mezinárodním balkanistickém sympoziu v Brně ve dnech 25–27. dubna 2005. Uspořádali: P. Boček, L. Hladký, P. Krejčí, P. Stehlík a V. Štěpánek. Brno, Matice moravská, 2006, 1091–1099.

 

Вариантность одного греческого заимствования в болгарском языке. Балканско езикознание, XLV/2, София, 2006, 303–306.

 

2005

 

За някои български и чешки диалектни названия на щъркела, отразяващи народните представи за птиците. В: Юбилеен славистичен сборник [Сборник с доклади от Международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалност Славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски“ Благоевград 03.-05.12.2004 г.]. Съст. М. Вълчанова (отг. ред), М. Кузмова (ред.), М. Михайлова (ред.). Благоевград, Университетско издателство, 2005, 185–195.

 

За възможностите на ономасиологичния подход на изследване. Произход на среднобългарския хапакс брѣгорыя. В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов (1921–1987). Отг. ред. Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Марин Дринов”, 2005, 157–163.

 

2004

 

Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от „Български етимологичен речник“). Български език, LI/4, София, 2004, 74–78.

 

L’origine de trois ornithonymes bulgares du parler de Novo selo, région de Vidin. Балканско езикознание, XLIII/2–3, София, 2003–2004, 135–143.

 

2003

 

Прилагане на комплексен историко-типологически подход при ономасиологичния аспект на изследване на българските и чешките названия на птици. В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. Доклади от Шестите национални славистични четения, проведени в София, 26 и 27 април 2002 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Съст. В. Панайотов, Я. Бъчваров. София, СемаРШ, 2003, 293–303.

 

Семантична мотивация и средства за номинация при славянските названия на птиците. In: Studia etymologica Brunensia 2. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2003, 391–401.

 

2002

 

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. VI (пỳскам–словàр2). Ред. М. Рачева, Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2002, 628–632 (речниковите статии сѐя1 и сѐя2).

 

Проблеми на семантичната мотивация при народните названия на птици. В: Найден Геров в историята на българската наука и култура (Материали от Националната конференция с международно участие, 13–15 ноември 2000, София). Съст. В. Кювлиева-Мишайкова. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2002, 292–299.

 

Kompozita v ornitologickém názvosloví bulharštiny a češtiny. Substantivní kompozita sledu S-K- V (I.). In: Varia IX. Zborník materiálov z IX. kolokvia mladých jazykovedcov (Modra-Piesok, 1. – 3. december 1999). Zost. M. Nábělková a M. Šimková. Bratislava, Slovenská jazykovedná spoločnost pri SAV, 2002, 223–230.

 

2001

 

Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. Съпоставително езикознание, XXVI/2, София, 2001, 118–120.

 

2000

 

Към славянските названия на птиците – Sitta europaea (ономасиологично-етимологичен етюд). In: Studia etymologica Brunensia 1. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Euroslavica, 2000, 235–245.

 

Относно етимологизуването на една омонимна двойка в „Български етимологичен речник“: мърля̀к1 и мърля̀к2. Български език, XLVIII/1, София, 1999–2000, 44–46.

 

1998

 

Към етимологията на диалектните думи мỳтало (мỳтъло), мỳтим, мỳтка, мỳткам. Български език, XLVII/6, София, 1997–1998, 51–52.