EN
Начало » Структура » Приложна ономастика » Сътрудници » проф. д-р Анна Чолева-Димитрова

проф. д-р Анна Чолева-Димитрова

Професионална биография

 

на проф. д-р Анна Чолева-Димитрова

 

Секция за приложна ономастика

 

 

За контакти:

 

e-mail: annach@ibl.bas.bg, annach@mail.bg

 

сл. адрес: бул. “Шипченски проход” N 52, бл. 17, каб. 513, София 1113;

 

сл. тел. 979 29 51

 

 

Научни интереси:

 

ономастика – топонимия, антропонимия, ойконимия; етимология, социолингвистика

 

 

Образование и квалификация:

 

1988 д-р (ономастика). Тема: „Местните имена в Радомирско“

 

1983 – 1987 Докторантка в Института за български език, секция „Ономастика“, научен ръководител: проф.д.ф.н. Й. Заимов

 

1976 – 1981 Магистър по българска филилогия, СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на магистратурата: „Проблеми на личните имена у българите“

 

 

Професионално развитие:

 

2011 Професор в секция „Приложна ономастика“

 

2004 – досега: Ръководител на секция „Приложна ономастика“, Институт за български език при БАН

 

2003 – 2011: Доц. д-р в секция „Оно­мас­­тика”, Инсти­тут за български език при БАН. Хабилитационен труд: „Селищни имена от Югозападна България. Изследва­не. Речник“ С.-М. БАН, 2002, 216 с.

 

1993 – 2003: Научен сътрудник І ст., секция „Ономастика“, Институт за български език при БАН

 

1989 – 1993: Научен сътрудник ІІ ст., д-р, секция „Ономастика“, Институт за български език при БАН

 

1987 – 1988: Филолог-специалист в секция „Ономастика“, Институт за български език при БАН

 

1982 –1983: Филолог-специалист в Групата за издаване на старо­бъл­­­­­­­­­гарски паметници в Институт за български език при БАН

 

 

Лекции:

 

Лекции по антропонимия и топонимия в Катедрата по бъл­гарски език на СУ „Св. Кл. Охридски“ през учебната 1992/1993 г.

 

Курс лекции в Спецкурс по ономастика в Института по славистика на Уни­вер­си­тета на гр. Регенсбург, Германия: Развой на българската ономастика, Проблеми на оно­­мас­тиката, Ономастична терминология, 1995-1996 г.

 

Един семестър (октомври 1995 г. – март 1996 г.) лекции по съвременен бъл­гар­ски език в Института по сла­вис­ти­ка към Университета на гр. Регенсбург, Гер­ма­ния.

 

Лекции по български език по Skype на студенти от бъл­гарска фило­ло­гия на Болонския университет, гр. Болоня, Италия. Зимен се­мес­тър -2007/2008.

 

Пловдивски университет „Св. Паисий Хилендарски“, 17-18. 05. 2012, лекции по „Топонимия и информационни техно­логии“.

 

 

 

Специализации:

 

1993 Един месец в Международния център по ономас­­тика, Ка­толически университет, Лувен, Белгия, по покана на проф. У. В. Лангендонк, директор на центъра. Работа върху ев­ро­пей­ска антропонимия.

 

1995 Три месеца, DAAD – стипендиантка в Университета „Крис­тиан-Албрехт“на гр. Кил, Германия, по покана на проф. д-р Фр. Дебус – директор на Асоциацията на ин­сти­ту­тите по германистика в Германия. Работа върху евро­пей­ска хрис­тиянска aнтропонимия.

 

1995-96 Шест месеца гост-учен на Университета в гр. Регенсбург, Германия, стипендия на Асоциацията на германските на­учни академии. По покана на проф. А. Гройле, директор на Института по германистика. Един семестър четени лекции по български език. Работа по микро­топонимия.

 

2005 Два месеца, DFG – стипендиантка в Университета на гр. Реген­сбург, Германия. Съвместна работа с проф. А. Гройле върху европейската микротопонимия.

 

 

Езици:

Френски (сертификат), немски (сертификат), руски, английски, сръбски/хърватски, полски

 

 

Членство в организации и експертна дейност:

 

Член на Националния комитет по ономастика от 1989 г.

 

Член на Международния комитет по ономастика (ICOS) от 1995 г. (Лувен, Белгия)

 

Чл.-кор. на изследователска група „Namen“ на Института по гер­ма­нис­тика и Института по славистика на Уни­­вер­ситета в гр. Реген­сбург, Германия от 2005 г.

 

Член на Консултативния научен съвет (КНС) към изследователското нап­рав­ле­ние в БАН „Културно-историческо наследство и национална идентичност“

 

Член на Управителния съвет на Македонския научен институт от 2011 г.

 

Член на Научния съвет на Македонския научен институт от 2005 г.

 

Член на Специализирания научен съвет по общо езико­зна­ние, кла­си­чес­ки и нови езици при ВАК (2007-2010 г.)

Член на Комисия в МОМН, от 2010 г.

Член на Националния комитет по балканистика, 2011 г.

 

Председател на Академично дружество на ономастите „Проф. Й. Заимов“

 

Главен редактор на сп. „Балканско езикознание“ от 2008 г.

 

Член на редколегията на сп. „Македонски преглед“ от 2008 г.

 

Награда: „Данте“ за участие в международен проект DANTESKO, 21. 09. 2007, гр. Равена, Италия.

 

 

 

Участие в научни проекти за последните десет години:

 

Съвременната българска антропонимна система (Мода при личните имена в България). Многогодишен проект с първи тригодишен етап: март 2009 г.- март 2012 г. Ръководител: ст.н.с. д-р Анна Чолева-Димитрова.

 

Електронна база данни на топонимите от Югозападна България. Многогодишен проект Електронна база данни на българската топонимия – с първи тригодишен етап: юни 2006 г. – юни 2009 г. Проектът получи допълнително финансиране от Национален фонд научни изследвания, дог. № НИК-14/2007 и дарение от Sirma Group Corp. Ръководител: ст.н.с. д-р А. Чолева-Димитрова.

 

Разбираема България (2005-2008). По поръчка на МДААР. Ръководител: ст.н.с. д-р Петя Костандинова.

 

Кирилица-латиница (Лингвистични изследвания и препоръки). 2004-2008. Проектът е финансиран от Национален фонд научни изследвания, дог. № БОЕ-4- 01/2004. Ръководител: ст.н.с. д-р Петя Костадинова.

 

Местните имена в Софийско (2005-2008). Ръководител: ст.н.с. д-р А. Чолева-Димитрова.

 

База данни на стандартизираните географски имена в България (2004-2006). Ръководител ст.н.с. д-р А. Чолева-Димитрова.

 

Ойконимите в Югозападна България (1999-2001). Ръководител ст.н.с. д-р А.Чолева-Димитрова.

 

Български топонимен речник. Многогодишен проект.

 

Историко-етимологичен речник на макротопонимите в България. Ръководител чл.-кор. Т. Бояджиев.

 

 

Експертна и обществена дейност:

 

Член на Специализирания научен съвет по общо езикознание, класически и нови езици при ВАК от 2007 г.

 

Член на Научния съвет на Македонския научен институт от 2006 г.

 

Чл.-кор. на изследователска група “Namen” на Института по германистика и Института по славистика на Университета в гр. Регенсбург, Германия от 2005 г.

 

Член на Международния комитет по ономастика (ICOS) от 1995 г.

 

Член на Националния комитет по ономастика от 1989 г.

 

Гл. редактор на сп. “Балканско езикознание” от 2008 г.

 

Член на редколегията на сп. “Македонски преглед”от 2008 г.

 

 

Награда:

 

“Данте” за участие в международен проект DANTESKO – връчена на 21. 09.2008 г. в гр. Равена, Италия.

 

 

Лекционни курсове:

 

1995-1996 г. Университет на гр. Регенсбург, Германия, Институт по славистика – лекции по съвременен български език.

 

1995-1996 г. Университет на гр. Регенсбург, Германия, Институт по германистика и Институт по славистика – спецкурс по ономастика (ономастична терминология)

 

 

Основни публикации:

 

Чолева-Димитрова, А., Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник“ Со­фия-Москва, Пенсофт, 2002, 216 стр. ISBN 954-642-168-5

 

Чолева-Димитрова, А., Местните имена в Радомирско“. С., ИБЕ-БАН, 2009, 504 стр. ISBN 978-954-92489-1-3

 

Чолева-Димитрова, А., Библиография на българската ономастика 1971-1980 г. (в съав­тор­ство). ИБЕ, В. Търново, 1993, 158 стр. Анотирана библиография. ISBN 954-524-002-4

 

Чолева-Димитрова, А., Имената на селища, включени към български околии до 1919 г. и по Ньойския договор останали извън нашата граница. – Сп. Македонски преглед, ХХІІІ/2000, кн. 4, 67-90. ISSN 0861-2277

 

Чолева-Димитрова, А., Произход и значение на селищните имена от Санданско. – Сп. Македонски преглед, № 2, 2002, 87-108. ISSN 0861-2277

 

Чолева-Димитрова, А., Имената на махалите в град София през ХVІ-ХVІІІ век. – Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. VІ. В. Търново, 2002, 176-195.

 

Чолева-Димитрова, А., Селищните имена, отбелязани в Попстефановия поменик от 1774-1812 г. – Ïhòè äîñòîèòú. Сб. в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 372-390.

 

Чолева-Димитрова, А., Селищните имена в Благоевградско. – Сп. Македонски преглед, 2004, №2, 53-70. ISSN 0861-2277
Чолева-Димитрова, А., Произход и значение на селищните имена от Софийско. – Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. VІІ. В. Търново, 2005, 160-187. ISBN 978-954-8387-31-4

 

Чолева-Димитрова, А., Родовите имена у българите. – Сп. Македонски преглед, кн. № 2, 2011, І част А-Д, 65-86, ІІ част Е-Я, № 3, 2011, 69-112. ISSN 0861-2277

 

Чолева-Димитрова, А., За някои старинни географски имена. – Сп. Български език, 1987, № 6, 465-471.

 

Чолева-Димитрова, А., Още едно българско селищно име от Кешанско, Южна Тракия (в съ­ав­тор­ство). – Сп. Български език, 1988, № 2, 120-124.

 

Чолева-Димитрова, А., Изчезнали селища от Радомирско. – Сп. Векове, 1989, № 1, 52-53.

 

Чолева-Димитрова, А., Местните имена в Радомирско. Автореферат. С., БАН, 1988, 30 стр.

 

Чолева-Димитрова, А., Модели на топонимичното изследване на околии у нас (пости­же­ния, проблеми, перспективи). – Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. І. В. Търново 1990, 40-44.

 

Чолева-Димитрова, А., Ойконимите в турски документи от ХV-ХVІ в. – Сп. Български език, 1991, № 6, 579-583.

 

Чолева-Димитрова, А., Принципи за съставяне на Български топонимен речник. – Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. ІІ. В. Търново, 1994, 162-164.

 

Чолева-Димитрова, А., Антропонимичната реконструкция в микротопонимията. – Сп. Български език, 1995, № 1-2, 59-64.
Чолева-Димитрова, А., Относно произхода на селищно име Егълница. – Сп. Български език, 1995, № 3, 236-237.

 

Чолева-Димитрова, А., Към концепцията за създаване на Български топонимен речник (в съав­тор­ство). – Сп. Български език, 1995, № 4, 313-316.

 

Чолева-Димитрова, А., “Български именник” на Й. Заимов (рецензия). – Сп. Български език, 1995, № 4, 378-379.

 

Чолева-Димитрова, А., Академик Иван Дуйчев и българската ономастика (1907-1986). – Сб. Със­то­я­ние и проблеми на българската ономастика. В. Търново, 1996, 53-59.

 

Чолева-Димитрова, А., Проф. дфн. Йордан Заимов – ономаст. – Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика. В. Търново, 1996, 83-91.

 

Чолева-Димитрова, А., Старинните лични имена в микротопонимията. – Сп. Pala­eo­bulgarica XXIV, 2000, № 2, 97-111.

 

Чолева-Димитрова, А., Селищните имена през ХХ век (Промени на ойконимите в за­пад­на­та част на Софийска област от 1934 г. до наши дни). – Сб. „Българският език през ХХ век“, 2001, 312-322.

 

Чолева-Димитрова, А., Селищните имена в Радомирско. – Сп. Българска реч, 6/2000, кн. 1-2, 51-55.

 

Чолева-Димитрова, А., За произхода на селищното име Видрица. – Сп. Българска реч, 6/2000, кн. 1-2, 46-48.

 

Чолева-Димитрова, А., Über die Bedeutung der mittelalterlichen Urkunden bei der For­schung der Siedlungsnamen in Bulgarien. ─ In: 20. Internationler Kon­gress für Na­men­for­schung. Zusammenfassungen. Santiago di Com­pos­te­la, 1999, 221-222.

 

Чолева-Димитрова, А., De nouveau sur l’origine et le sens de l’oikonyme Pernik. ─ Lin­guis­tique bal­kanique, № 1, 2001, 93-96.

 

Чолева-Димитрова, А., Наблюдения върху именуването в гр. София. – Сб. Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. V. В. Търново, 2002, 279-284.

 

Чолева-Димитрова, А., Селищните имена в България (наблюдение върху структурните модели). – Сб. „Найден Геров в историята на българската наука и култура“, С., 2002, 274-282.

 

Чолева-Димитрова, А., Някои аспекти при изследване на селищните имена в България. – Сп. Български език, № 2-3, 2003, 116-120.

 

Чолева-Димитрова, А., Sur l’origine et le sens de l’oikonyme Трекляно, de la region de Kus­ten­dil. ─ Linguistique balkanique, XLII, 2002, № 1, 45-46.

 

Чолева-Димитрова, А., За произхода и значението на селищните имена в Петричко. – Сб. научни доклади и съобщения от Конференцията, посветена на 10-годишнината на Фило­ло­ги­чес­кия факултет и на Европейската година на езиците, Благоевград, 2002, 94-105.

 

Чолева-Димитрова, А., За произхода и значението на едно селищно име от Софийско (Герман). – Сп. Българска реч, 2004, №1, 46.

 

Чолева-Димитрова, А., За някои особености в развоя на ойконимната система на Юго­за­пад­на България. ─ Сб. „Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов“. С., БАН, 2005, 101-107. ISBN 954-322-074-3

 

Чолева-Димитрова, А., Stan­dar­di­sie­rung der geographischen Namen in Bulgarien. Re­gen­s­burg (www.uni-regensburg.de, pdf), 2005.

 

Чолева-Димитрова, А., Standardisierung und Transliteration bul­ga­ri­scher Ortsnamen. ­ In: Namen und ihr Konfliktpotential im europäischen Kontext (â ñúàâòîðñòâî). (Regensburger Stu­dien zur Namenforschung 4). Regensburg 2008, 271-280. ISBN 978-3-939112-03-7

 

Чолева-Димитрова, А., Стандартизация на географските имена в България. – Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. ІХ, В. Търново, 2009, 24-34. ISBN 978-954-8387-31-6

 

Чолева-Димитрова, А., Standardization of the Geographical Names in Bulgaria (â ñúàâ­òîð­ñòâî). – Wiener Schiften zur Geographie und Kartographie, Band 18, Wien, 2009, 245-257. ISBN 978-3-900830-67-0

 

Чолева-Димитрова, А., Произход и значение на някои селищни имена в Петричко. – Сп. Македонски преглед, №2, 2009, 93-104. ISSN 0861-2277

 

Чолева-Димитрова, А., Старинни лични имена, запазени в селищни имена от Югозападна България. – Сп. Македонски преглед, №2, 2010, 73-84, ISSN 0861-2277

 

Чолева-Димитрова, А., Съвременната българска антропонимна система (Мода на лич­ни­те имена в България), (в съавторство). – Сб. „Научни трудове на ПУ Па­и­сий Хилендарски“, том 47, кн. 1, Сб. Б Пловдив 2009, 414-427.

 

Чолева-Димитрова, А., Електронна база данни на микротопонимите от Западна България (â ñúàâ­òîð­ñòâî). – Сб. „Научни трудове на ПУ Паисий Хилендарски“, том 47, кн. 1, Сб. Б Пловдив 2009, 383-397.

 

Чолева-Димитрова, А., Мода на личните имена в големите български градове. – В: Езикът и социалният опит. Проблеми на социолингвистиката 10. Сб. по случай 70-годишнината от рождението на акад. М. Виденов С. 2011, 106-115 (в съавторство) ISBN 978-954-8305-12-9

 

Чолева-Димитрова, А., Местните имена от с. Бребевница, Царибродско. – Юбилеен сборник на Филологическия факултет, Том 2. По повод 75-годишнината на проф. Иван Юсти­ни­а­нов Кочев, In honorem professoris Johannis Kotchev, Благоевград 2010, 183-190.

 

Чолева-Димитрова, А., Старинни лични имена, запазени в микротопоними от с. Градево, Бла­гоев­град­ско. – Сп. Македонски преглед, № 1, 2011, 87-96. ISSN 0861-2277

 

Чолева-Димитрова, А., Реконструкция на старинни лични имена от микротопоними в Югозападна България. – Сб. „Научни трудове на ПУ „ Св. Паисий Хилен­дар­ски“, том 48, кн. 1, Сб. А, Пловдив 2010, 90-101 (излязла от печат 2011). ISSN 0861-0029

 

Чолева-Димитрова, А., Електронна база данни на българската микротопонимия – про­бле­ми и пер­спек­тиви (в съавторство). – Електронно списание на СУ „Св. Кл. Охридски“ Lin­gua­& Letera, м. март, 2011, 15 стр.
http://slav.uni-sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/spring2011

 

Чолева-Димитрова, А., Das Salz in der bulgarischen Mikrotoponymie. – In: Salt and Gold: The Role of Salt in Prehistoric Europe/ Salz und Gold: die Rolle des Salzes im prähistorischen Europa. Akten der internationaler Fachtagung (HUMBOLDT-KOLLEG) in Provadia, Bul­ga­rien, 30 September-4 October 2010. Herausgegeben von Vassil Nikolov und Krum Bacvarov, Gedruckt mit Unterstützung der Alexander von Humboldt-Stiftung, Provadia-Veliko Tarnovovo, 2012, 349-356.

 

Чолева-Димитрова, А., PROJECT „ELECTRONIC DATABASE OF MICROTOPONYMS IN WES­TERN BULGARIA“ (в съавторство). – In: Linguistique balkanique, XLIX (2011), № 1, 19-32. ISSN 0324-1653

 

Чолева-Димитрова, А., Изграждане на Електронна база данни на микротопонимите от Западна Бъл­га­рия (в съав­тор­ство). – Сп. Бълг. език, 2011, кн. 4, 57-71. ISSN 0005-4283

 

Чолева-Димитрова, А., Селищното име Белчин. – В: Сб. Културно наследство на Рилския манас­тир. Със­тояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. Научна кон­ференция, посветена на 540 г. от пренасянето на мощите на Св. Ив. Рилски от Търново в Рилския манастир. С., 2011.(Ономастична справка с. 184, библиография 193-194). ISBN 9789543218226

 

Чолева-Димитрова, А., Das Salz in der bulgarischen Mikrotoponymie. – In: In: Linguistique balkanique, XLIX (2011), № 2-3, 27-36. ISSN 0324-1653

 

 

Научно-популярни публикации и предавания:

 

Как се казвате? – Сп. София, 1982, № 10, 45.

 

За произхода на някои селищни имена в Пернишки окръг. – в. „Димитровградско знаме“, Перник, прил. 3, 21. VІІІ. 1987.

 

Участие в предаването на програма „Хоризонт“по БНР „12+3“: „Селищните имена в западната част на Софийска област“– значение на изследванията, посветени на българската ойконимия (произход и значение на ойконима Обеля), 27 ноември 2001 г.

 

Участие в предаване на програма „Хр. Ботев“ на БНР – Кой е проф. Заимов? Конференцията, посветена на 80-годишнината от рож­де­нието на проф. Й. Заимов – за някои интересни доклади от конференцията, 4 декември 2001 г.

 

Участие в предаването „За думите“ на програма „Хр. Ботев“ на БНР – „Изследване на селищните имена от Западна България“, 7 март 2002 г.

 

Участие в предаването ”За думите” на програма „Хр. Ботев“ на БНР – „Личните имена в София преди повече от 70 години“, 28 март 2002 г.

 

Участие в предаването „За думите“ на програма „Хр. Ботев“ на БНР – „Криворазбраните имена (Чокльово-Байкалско, Туряковци)“, 18 април 2002 г.

 

Участие в предаването „За думите“ на програма „Хр. Ботев“ на БНР – „За странно звучащите селищни имена. Техният произход и значение (Бобораци, Трекляно, Чепърлинци)“, 13 юни 2002 г.

 

Участие в предаването „За думите“ на програма „Хр. Ботев“ на БНР – „Имената на българските махали в София през ХVІ-ХVІІІ в.“, 4 юли 2002 г.

 

Участие в предаването „За думите“ на програма „Хр. Ботев“ на БНР – „Модата при личните имена (69-80 г. на ХХ в.)“, 19 септември 2003 г.

 

От Корубле до днес (Горубляне). – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, 20 май 2002 г., бр. 98 (295), с.5.

 

Името е останало от първите заселници (Костинброд). – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, 4 юни 2002 г., бр. 109 (306), с. 4.

 

Крепост сред зеленина (Зелениград). – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, 18 юни 2002 г., бр. 119 (316), с. 4.

 

Подуене е известно от 15. век. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 214 (411), 29. 10. 2002, с. 5.

 

Челопечене значи припек. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 217 (414), 1 ноември 2002 г., с. 5.

 

Локорско значи ’с много локви’. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 229 (426), 19 ноември 2002 г., с. 5.

 

Курило – място за правене на въглища. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 239 (436), 3 декември 2002 г., с.4.

 

Обеля – гора, оградена с обелени колове. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 243 (440), 9 декември 2002 г., с. 4.

 

Кътина – скрито, закътано място. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 245 (442), 11 декември 2002 г., с. 5.

 

Слатина значи ’солен извор’. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 248 (445), 16 декември 2002 г., с. 4.

 

Банишора е умалително за баня. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 55 (508), 19 март 2003 г., с. 5.

 

Майстори на паници основали Панчарево. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 58 (511), 24 март 2003 г., с. 4.

 

Личните имена от цветя в българската антропонимия. – Предаване на радио Шумен, 4. 04. 2004 г.

 

Личното име Иван и българската традиция при именуването. – Радио Пловдив, 7. 01. 2005.

 

Предаване за стандартизацията на имената от Средновековието до наши дни в България за телевизия bTV – 22. 05. 2006.

 

Интервю за българската антропонимия („Хайде да я кръстим…“). – В. Капитал, 19. 08. 2006 г.

 

Традициите в именуването на българите. – Радио Пловдив, 7. 01. 2008 г.

 

Странните имена у българите. – Радио Стара Загора, 26. 03. 2008 г.

 

Интервю във в. „Труд“: „Защо Патрик, а не българско име“, 22 февруари, 2009, 9-10 стр.

 

Интервю за сп. „Тя“: „Името е знак, но и пожелание“, бр. 22, 25 май-4 юни, 2009, 40-41 стр.

 

Оригинален подход при изследане на имената в българския и нем­ския език. Рецензия за книгата на Б. Янев „Система на личните имена в българския и немския език“. – В. „Пловдивски университет (Издание за образование, наука и култура)“, бр. 8 (393), год. ХХVІІ, 16 ноември 2009, 8-9.

 

Предаване за Радио Шумен. – Мода на личните имена в Бъл­га­рия. 6. 01. 2011.

 

Ов не попречи на Джон Атанасов. – В. 24 часа, 8 май 2011, 8 стр.

 

Преименуваме често, Европа – не. – В. 24 часа, 3 септември, 2011 г. 22 стр.

 

Традицията при личните имена. – Дарик радио, 7. 01. 2012.

 

Символиката на имената. – БНТ – „Денят започва“, 10. 01. 2012 г.
http://bnt.bg/bg/news/usernews/67620/

 

Имена за износ (предаване „За думите“ на Българско национално радио, програма „Христо Ботев“), 14. 02. 2012 г.
http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/hristobotev/shows/knowledge/Pages/default.aspx#{42E6526C-659A-46E6-AB12-BFBA3ACD0445}

 

Имена за износ ІІ част (предаване „За думите“ на Българско национално радио, програма „Христо Ботев“), 21. 02. 2012 г. http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Knowledge/ZaDumite/Pages/120214ime…

 

Мария пак №1 сред българските имена. – Агенция Dartsnews, 16 април 2012.
http://dartsnews.bg/News/21008

 

Инджи от „Перла“ проби в Пловдив (Анджелина изхвърли Ангелина от родните имена), интервю, 6 стр. – Агенция Dartsnews, 17 април, 2012; http://www.dartsnews.bg/News/20892

 

БАН изследва как кръщаваме децата. Стихия и Тимъти вместо Янка и Данчо. –В-к 24 часа, брой 116 (7414), 1 май, 2012. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1351915

 

„-Ов“ си отива от българските бащини (фамилни) имена. – В-к Седмичен труд, бр. 18, 2 май, 2012 г.