абà ж. (араб.). 1. Остар. Дебел тепан вълнен плат; шаяк, бало. Тука съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби. Вазов. 2. Старинна горна мъжка дреха от такъв плат. Облечен беше с антерия и къса аба. Йовков.