Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
аба
абаджийски
абаджийство
абаджия
абажур
абанос
абат
абатство
абдикация
абдикирам
абдикиране
абе
абен
абитуриент
абитуриентка
абитуриентски
абонамент
абонаментен
абонат
абонатка
абонирам
абониране
аборт
абортирам
абортиране
абсент
абсолвент
абсолвентка
абсолютен
абсолютизъм
абсолютно
абсорбирам
абсорбиране
абсорбция
абстрактен
абстрактно
абстрактност
абстракция
абстрахирам
абстрахирам се
абстрахиране
абсурд
абсурден
абсурдно
абсурдност
абсцес
абсциса

абсòрбция, мн. няма, ж. (лат.). Физ. Хим. Поглъщане на едно тяло от друго, без да променят те химическия си състав. □ Абсорбция на газовете — поглъщане на газовете от течно тяло. Абсорбция на светлината — поглъщане на светлината или на част от нея при преминаването ѝ през някое вещество. Абсорбция на звука — поглъщане на звука от някое тяло.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.