|
авторитèт м. (лат.). 1. Само ед. Общопризнато доверие, значение, влияние; престиж. Авторитетът на Каравелова в областта на критиката беше неодолим, неоспоряван. Вазов. Имам авторитет. 2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Йовков.
|