Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ад
адажио
адамит
адамов
адаптация
адаптирам
адаптирам се
адаптиране
адаш
адвокат
адвокатка
адвокатски
адвокатствам
адвокатстване
адвокатство
адекватен
адекватно
адепт
адет
аджамия
аджио
административен
администратор
администраторски
администрация
администрирам
администриране
адмирал
адмиралски
адмирация
адреналин
адрес
адресант
адресат
адресен
адресирам
адресиране
адресник
адриатически
адски
адютант
адютантски

адèт м. (араб.). Диал. 1. Обичай. На Бабинден, както му е адетът, събраха се роднини и комшии у Бенковичини и деверите окъпаха младата невяста на реката. Влайков. 2. Навик, нрав. Има адет да се заяжда с всекиго.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.