Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ад
адажио
адамит
адамов
адаптация
адаптирам
адаптирам се
адаптиране
адаш
адвокат
адвокатка
адвокатски
адвокатствам
адвокатстване
адвокатство
адекватен
адекватно
адепт
адет
аджамия
аджио
административен
администратор
администраторски
администрация
администрирам
администриране
адмирал
адмиралски
адмирация
адреналин
адрес
адресант
адресат
адресен
адресирам
адресиране
адресник
адриатически
адски
адютант
адютантски

адрèс м. (фр.). 1. Указание на мястото и името на лице, учреждение и др., до които се изпраща писмо, телеграма или друга пратка. По адреса ако се съди, това са родителите му, баща му навярно. Л. Стоянов. || Стесн. Означение на точното местожителство на лице. Кажи ми адреса си. 2. Писмено обръщение към лице или учреждение за израз на благодарност, похвала, изтъкване заслуги и под. На юбиляря поднесоха художествено изработен адрес. □ Говоря (или пиша) по адрес на някого — злословя за някого. Сбъркал адреса (разг., подигр.) — излъгал се в намеренията си.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.