а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
| аз
азбест
азбестов
азбука
азбучен
азбучник
азиатец
азиатка
азиатски
азот
азотен
|
аз1, вин. мене, кратка форма ме, удвоено мене ме; дат. мене, кратка форма ми, удвоено мене ми, лично местоим., 1 л. ед. Служи на лицето, което говори, да означи себе си. Млад съм аз, но младост не помня. Ботев. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен. Ботев. Навън! Иди ни предай на турците! Аз съм Левски. Вазов. Ти ли си, майко, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела. Ботев. Що ме, Цено, ти забрави, / що си ми сърдита? Вазов. Мене ме викат Иван. Дай мене каквото ми се пада. Той ми поръча да дойда. Мене ми се каза всичко.
аз2, мн. няма, м. Остар. Наименование на първата буква от старобългарската азбука. Вземе от коленете са панакидата, сложи я над кросното и, като показва с пръст, почва да реди „Аз... буки... веде... глагол“… Влайков.
|