|
àко съюз. 1. За условие. а) При обикновено условие; в случай че. Ако ти кажат, че ази / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи. Ботев. Огнянов знаеше, че бившият му ученик го обожаваше и би сторил всичко, ако го помолеше. Вазов. б) При условие, което дава основание за съпоставяне. А Хаджи Генчо не е такъв, и ако е майка му знаяла три, то той знае цели триесет. Каравелов. Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти no-зле. Вазов. в) Разг. При условие, чието възможно естествено заключение се отрича. Ако ми е брат, не ми е ортак на кесията. Погов. Ако казах, не отрязах. Погов. г) При условие, противоположно на действителността (предимно с минало време и в съчет. ако да). Ако тоя Хаджи Генчо да не пееше малко с носа си, то и глухите би се събрали да го слушат. Каравелов. Ако знаех, нямаше да питам. || В съчет. ако ли — при условие, което се противопоставя на друго условие. Ако ти са лоши децата, не им трябва имот; ако ли са добри, защо им е. Погов. 2. Само в съчет. ако и, ако и да, ако ще би и др. — за отстъпване; при все че, въпреки че. — Ако и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България. Ал. Константинов. Ако и да съм далече / аз от тебе, рай земя, / ала никак туй не пречи / ти да ми си все в ума. Вазов. Глава да съм, че ако ще би и лукова. Погов.
àко частица. Диал. Какво от това, нека, нищо, добре, не вреди. Àко е далеч, бае Лулчо, нищо от това. Влайков. Не можах да му разтуря хатъра и дойдох. — Няма нищо, бабо Джуровице, àκο си! — я пресече дядо Славчо. Влайков.
|