Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ама
амазонка
амалгама
амалгамирам
амалгамиране
аман
аматьор
аматьорски
амбалаж
амбалажен
амбициозен
амбицирам
амбициране
амбиция
амбразура
амброзия
амбулантен
амбулаторен
амбулатория
амбулаторно
амвон
амеба
американ
американец
американизирам
американизиране
американка
американски
аметист
аметистов
ами
амин
аминокиселина
амкам
амкане
амнистирам
амнистиране
амнистия
амониев
амоний
амоняк
амонячен
аморален
амортизационен
амортизация
амортизирам
амортизиране
аморфен
аморфност
ампер
амплитуда
амплоа
ампула
ампутация
ампутирам
ампутиране
амулет
амуниционен
амуниция
амур
амфетамин
амфибия
амфибрахий
амфитеатрален
амфитеатрално
амфитеатър
амфора

амѝн неизм. (евр.). Църк. Дума за потвърждение със значение „истина, тъй е, тъй да бъде“, обикн. като завършек на молитва, благословия, клетва и под. Вечернята се свърши. Последното амин на отец Павел замря без ехо. Елин Пелин. Аз вярвам в това и казвам „амин“. Ботев. || Разш. Завършек, край. Над всичко ще каже / времето „амин“. Каравелов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.