Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
апандисит
апарат
апаратен
апаратура
апаратурен
апартамент
апартаментен
апатичен
апатично
апатичност
апатия
апаш
апашки
апел
апелативен
апелационен
апелация
апелирам
апелиране
апендикс
аперитив
апетит
апетитен
апетитно
апликация
аплодирам
аплодиране
аплодисмент
апломб
апогей
апозиция
апокалипсис
апокалиптичен
апокалиптически
апокриф
апокрифен
апокрифно
аполитичен
аполитичност
апологет
апологетика
апологетичен
апология
апоплексия
апоплектик
апоплектичен
апоплектически
апостериорен
апостериори
апостол
апостолски
апостолство
апостроф
апострофа
апострофирам
апострофиране
апотеоз
април
априлски
априорен
априори
апропо
аптека
аптекар
аптекарка
аптекарски
аптекарство
аптечен

апарàт м. (лат.). 1. Сложен уред за извършване на определена работа. Телеграфен апарат. || Част от машина за определена работа. Вършачка с апарат за мека слама. 2. Група органи с обща функция в организма. Говорен апарат. Храносмилателен апарат. 3. Лица и учреждения, обединени за определена дейност. Държавен апарат. □ Научен апарат — материали и библиографски бележки, върху които се основава един автор на научно съчинение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.