Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ат
атавизъм
атавистичен
атавистически
атавистично
атака
атакувам
атакуване
атаман
аташе
аташирам
аташиран
аташиране
атеизъм
атеист
атеистичен
атеистка
ателие
атентат
атентатор
атентаторка
атентаторски
атестат
атестационен
атестация
атестирам
атестиране
атински
атически
атлаз
атлазен
атлантически
атлас
атлет
атлетика
атлетичен
атлетически
атмосфера
атмосферен
атом
атомен
атрибут
атрибутивен
атрофирам
атрофиране
атрофия

атàка ж. (фр.). 1. Воен. Стремително нападение срещу противник; щурм. Тоя път атаката започна внезапно, с всички родове оръжия. Л. Стоянов. Хвърлям се в атака. 2. Прен. Силно обвинение, нападка. 3. Мед. Внезапен, силен пристъп на болест. Атака в бъбреците.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.