а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
| ах
аха
ахам
ахане
ахат
ахатов
ахвам
ахване
ахилесов
ахкам
ахкане
ахмак
ахмашки
ахна
ахчийница
ахчия
|
ах междум. За израз на: 1. Съжаление, състрадание, болка, уплаха. Ах, клетият дядо Стоян! Вазов. Ах — изпъшка докторът и изпусна револвера. Вазов. Тодорка (влиза полекичка, приближава се към Иванка и уплашеничко поизвиква) Ах! В. Друмев. Ах, милото, бедното, горкото дете — шепнеше тя. 2. Радост, възхищение. Ах, колко се радвам! Ах, каква хубава гледка! 3. Възмущение, укор, закана. Ах, къде ти беше умът! Вазов. Ах, страшно ще си отмъстим за мъките му! Вазов. 4. Учудване, досещане. Чужденец?... — Ах, българин! Вазов. Ах, сетих се. 5. Молба. Ах, простете ме, простете, добри хора. Каравелов. 6. Ритор. Желание, копнеж. Докле е младост, всичко е шега, /… / докле е младост, ах, докле е младост! П. П. Славейков.
|