бъ̀бля, -еш и -иш, мин. св. бъ̀блах и бъ̀блих, несв., прех. 1. За вода — издавам тих еднообразен шум. Как тихо шуми кукуруза, / как бъбле реката край мен. Хр. Радевски. 2. Говоря неясно. Аз мънкам нещо, сконфузено бъбля. Вазов.