бъбрѝвост, -ттà, мн. няма, м. Отвл. същ. от бъбрив. Манолаки все приказваше. Очите на Нона често се спираха на него и веселият ѝ, малко насмешлив поглед като че се извиняваше зарад бъбривостта на стареца. Йовков.