б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
| бяг
бягам
бягане
бяганица
бягство
бял
бялвам се
бялване
бялка
бялна
бяс
бясно
|
бя̀гам, -аш, несв., непрех. 1. Тичам със всички сили. Бягай веднага при поручик Манев и му предай заповед. Вежинов. || Движа се с голяма бързина. Колите бягаха една след друга по гладкото шосе. || Прен. Силно се стремя към нещо. Окото му бяга на голямо. 2. Отдалечавам се, отстъпвам с бързо движение, с бяг. Гузен негонен бяга. Погов. 3. Отмествам се, отдръпвам се, отстранявам се. Хей-й-й, бягайте настрана, мари, да не уплашите кончето! Каравелов. 4. Прен. Страня от някого или от нещо; отбягвам. Свидно ми е, татко. Деца сме ти, а ти бягаш от нас. Елин Пелин. 5. Напускам, оставям родно място, дом и забягвам. Той излезе из Шумен още по тъмно, с намерение да бяга в Румъния. Вазов. 6. Отклонявам се от изпълнение на задължения; напускам самоволно. Бягам от отговорност. Бягам от училище. 7. Прен. Разг. Обикн. при отрицание — страхувам се, боя се. Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта. Вазов. Аз от съд не бягам. Не бягам от критика. □ Бягам от късмета си (разг.) — отказвам се от благоприятен случай.
|